автор: tender

Последни мигове напълно заедно.
После всеки има свой живот.
Общото между нас е оградата,
която ни разделя.
Разделени, се сещаме,
че имаме нещо общо.
Наричаме го с нежни имена.
Обединение, Съюз, Коалиция...
Вместо с грубото Сбор от огради.
Не помним бреговете,
но даваме име на бушуващата вода,
която ги е разделила.
Или отнесла.
Не помним сливането на тела и души,
но помним раздялата.
И омразата.
Различаваме живия стих от мъртвите думи,
когато затънем до шия в тях
и те ни разделят от него.
(И обикновено когато вече сме се
разделили с автора му.)
Хвърляме усилията си в това да приобщим
различното.
Наричаме го Цел, Мисия или Кауза.
Три удобни спасителни пояса,
пренасящи по реката тежестта на собствената ни
различност.
Не търпим да нямаме нищо общо.
А това става с ясно
разделение.
С огради, стени, ивици, вода...
И Битка с цел приобщаване.
За да има какво да помним.
В какво да затъваме.
Как да различаваме
различното.
И къде да хвърлим усилията си, за да Отвоюваме от
различното -
общото помежду ни.

Последни мигове напълно заедно.
Раждане. Разделяне.
После всеки има своя смърт.
Раждаме се.........Умираме.
Двата бряга.
Между тях - плуваме в общата река
която ги разделя.
Всеки в свои води.

Искам на брега.