автор: joanna_vas

Тази вечер
остави вратата на сърцето си
отворена
и ме очаквай... Ще дойда с обич
и ще сваля
на прага - тръненият си венец ...
Ще ми олекне
от пътя дълъг и безумно прашен,
по който
всяка стъпка
в стъпките ти - звън е
без да задъхва времето напред!

Ще дойда!
Навярно ще е рано призори,
когато вън
пропеят първите петли...
Гласът им
гръмко ще звучи -
като пробуждане
през дните празнични...
Вселенски вопли,
през времето изплакано насън...

Когато вляза,
ще приближа полека до леглото
като безплътна сянка,
обгърнала пространства вечни
и ще приседна
тихомълком до платното,
върху което
си рисувал дълго с думи -
стон
след стон,
за да усетя изгревните багри
и нежните ухания
на топлите ти мисли
преди ... да съмне от любов...

Ще дойда в тази вечер
с две устни -
птици две,
прегърнати с крилете си във полет
на ронещи се небеса
с парлива нежност и ... в утрото
със тях ще те целуна
преди
пространството да се възпламени ...

Ще дойда, чакай ме в съня си!
Обръщам време,
и прелиствам мигове през длани
докато все към теб се приближавам!

...

(Навън пропяват първите петли!)

До теб съм вече, отвори очи!
А светлината в нас - вали, вали ...!