Гадно, шибано време. Вятър студен.
Четири души сме само, Ванката зъзне до мен.
Дойдохме със старото жигули преди по-малко от час.
А вчера дори не бяхме чули, че тя не е вече между нас.
На 34 години... Да, с една по-малка от мен,
Надето, нашето Наде, е сега в ковчега студен.
Хапчета, вино и дрога - били безсилни в Пирогов.
Една невероятна душа лежи в тесния ров.
Четири души сме, четри мъже.
И те спуснахме заедно в гроба с това замръзнало въже!
Ако беше опитал поне някой от нас...
Щяхме ли, Наде, сега да крещим без глас?