автор: BlackCat
Не че се нуждая от утеха...
Само се вслушвам в прибоя
на мислите.
Обличам ги в дрехите
от закърпени думи,
излезли от мода.
Прииждат, разбиват се,
сребърна пяна...
Нощта е молитва:
- Пази го, Господи!
А на мене прости -
егоистично е...
Нощем...
Галят скалните ръбове.
Някога исках да им се разкажа
цялата.
После се лъгах.
Дълго се лъгах.
Сега съм гола и непозната.
Не че се нуждая от утеха...