автор: kult

Вода съм, от мене отпий
в чашата вечна със вяра.
Сълза съм, за мене копней,
солта съм в морето и хляба.
Земя съм, в мен съхрани
копнежи, мечти и надежди.
Бразда съм, с мен зарови
лъжите и истини вечни.
И въздух съм, вятър събуден,
стихия бушуваща свише,
въздишка на твореца изкусен,
платно по което да пише.
И огън запален съм в мрака,
за да намериш си пътя,
де топло огнището чака,
все тебе в радост и мъка.
И Аз съм - събрала от всичко,
и сила, и слабост, и обич.
Погледна ли в моите длaни?
Там твоята вечност се носи.