Обичам сивия си град,
обичам го със калните му улици,
където хората вървят,
понякога унили и намусени.
Ще взема да го променя,
със четките на моето въображение,
ще му покажа ей сега
едно внезапно вдъхновение.
Ще порисувам малко със зелено,
дърветата ще понашаря,
а пък с боята във буркана дето мих,
ще я разлея - по улиците,
ще развеселя и тротоара.
И мисля да повикам птиците от юг,
да му попеят, вече им е време.
Омръзна му на моя град студът,
и иска в жълто слънце да го грее.
А хората намръщените, дето бяха
със четките погъделичквам
и някак странно, вече ме видяха,
усмихнаха се, нека се обичат.
Така харесвам моя град,
развеселен, измит и оцветен
със акварелите.
Не мислите ли, че така изглежда
много млад?
Ако не му достига цветното,
ще грабна и пастелите.