автор: victo

Обгърнах с поглед планината
от календара на дете,
наслаждавам се на красотата
във изгрев слънцето меко пече.
Отвъд скалите в браунова охра
са обковани върховете в лед,
а кобалта в синевата
сякаш подканя
летете, летете навред.
Но очквайки цъфтежа
на пролетните дървеса
с зареян поглед в планината
летя в небесна синева
и срещам птиците забързани
в щастливия им полет
към дома
с надеждата за слънце ярко,
пазейки това желание в сърцето
пламенно и ярко.
Обгръщам с поглед планината
от календара на дете.