Пъплят минутите
тихо изникват
до прага
на мисли оголени,
с тъй доловимо присъствие
сякаш зад тях
има нещо,
после,
безсрамно се свличат
все по-плътни
подвижни
и пясъчни
като временен пристъп
на пласт битие
съществуват
и вместват
словата наведени
в драскотини по кожата
малки човешки истории,
и ни има
навреме
из дните погълнати,
с име
и възраст
привързани
някъде.