автор: alisa

Рано е за равносметка.
Късно за промяна.
Баницата със късметите
е изядена.
Идват новите години,
тръгват си куцукайки.
Няма никакви невинни.
След юмруците
и след скъсаните нерви -
стискам зъби.
Кой е казал, че поетите
в стих не лъжат?
Моите поети някак си
оцеляват.
Мъчат се да стигнат влакове,
падат, стават…
Готвят се за друга среща -
зад чертата.
Псуват нежно чужди грешки
и си плащат…
Аз ли се превръщам в тяхно
отражение?
За какво за лято пяхме
и безвремие?
Тъжно ми е. Остаряваме,
с вас момчета…
Равносметката е празник
за несретници.
Бабините деветини,
чер хайвер и леща…
Вярващи сме. На хартия -
палим свещи.
На хартия сме апостоли
в земните си къщи…
Приживе ви клатя костите.
И ми се повръща.