Искам да забравя всички думи.
Искам с теб да видя океана.
За да се родя. Като безумие.
Като мечтата слънчева на пяната.
За да усетя вечната прегръдка
на вълните, вречени на сушата.
Да изпия любовта на глътки -
теб и океана да послушам.
Искам да забравя всички думи.
Те са искащи, хапливи, сухи.
Или близки, или тъй далечни,
или звънки, или тъжно глухи.
Думите прогонват вечер чайките
или дращят сутрин тишината,
или късат облачните лодки
с някакви натрапени метафори.
Всички думи да забравя искам,
за да мога, знаеща и няма,
да открия истинския смисъл,
който дава мощ на океана.
И да няма нужда да описвам
нито тишината, нито писъка.
Да остана много дълго тиха
и да чувам само твойте мисли,
само чистата валенция безмълвие,
дето във ръцете ни събира
силата на всички океани.
И диханието на всемира.