автор: via

Не очаквах
точно в този живот да пристигнеш,
точно с тези очи
и с глас, който влиза навсякъде...
Аз не вярвам в такава любов - очевидна,
но защо се разместват
пластовете на душата ми?
Всички хълмове, дето познавам
още от детството,
и замрежените очи на прозорците летни,
как да забравя цялото си наследство
и да тръгна подире ти,
напълно лишена от себе си?
А това ми се иска,
докато слушам дълбокото плискане
и вдишвам горещите изпарения
на гласа ти.
На гласа, който дебне
и глъхне,
и иска,
и влиза направо във мене...
Не оставям по пътя трохи или камъчета,
да се върна, ако ме тресне тревогата
и ако усетя, че дишам измамно -
че вече ме няма,
а с тебе- не мога