Защо танго?
Защото вън
е топло.
Като в мръсен сън.
А джин защо?
Защо не?
Джин -
уютът на самотните жени.
Не си самотна?
И аз не съм.
Но вън
реката влачи сън.
Горчат липите.
Диша мракът.
И - трака-трак -
се влачи
влак.
Не вярваш ли в лъжата?
А в Луната?
Не знаеш:
тя -
Окото на нощта -
е мокра?
Пропускаш! - Виж!
Една измислица позната
се сгъна скришом
в новата ти рокля.
Аха! - била любимата ти рокля?
А вън:
тъга,
река
и пясък.
И знам,
ще ме попиташ:
Защо не е танго,
а плява,
плява...
Тангото отговори:
- Защото съм
за двама!