Тичинките на тишината се разсмяха.
И смеещи се разлетяха.
Пое ги вятърът в могъщите си длани
и се зае да ги направи разпиляни.
ТичинкоСее щедро Космоса със тях.
А в човек попаднали - пораждат смях.
Тишината - живо цвете - неувяхка.
Безсмъртна е, защото смее се,
а и поглежда към
другите усмихнати цветя - звездите,
поникнали в
Небесната градина,
която вятър някога зася с тичинки.
Смехът и тича около комините,
тъче ми люлката от смешносиние.