автор: batteria

„Близко е облакът, ниско над земята са нишките на дъжда,
току да оттласне онзи, който вдигне длан."
Аус ибн Хаджар

Далече е облакът
и дълго броеницата дъждовна няма да се разплете.
Можеш ли да преброиш капките в пясъка, Аус ибн Хаджар,
а стъпките на камила-албинос върху сняг?
Очите ти са късове грозде,
разчупено през сладкото,
а захарта полепва по устните на страниците...
Слухът ти тънък се промъква през пролуките на времето,
като тетива опъната между бяло и черно.
Като плетен камшик, от кожа, са ти бедрата,
прешлените наредени като кремък,
като сърна ти е сърцето...
Тръгваш рано, лицето ти -
вятър, разбудил се в гнездото на нощта,
очите ти пълни с роса от вчерашна хубавица,
в ръката ти като амулет
косъм от гъстата черна коса...
„Хамелеон се отдал на магизъм във зноя"
ми шепнеш,
от дома ти само руини,
от пазвата ти - пепел.
Но нищо не изчезва, Аус ибн Хаджар,
виждал ли си есен?