И зее дупка.
Бялото се е протегнало.
Прихваща гърбом меко-черното.
Унася се с молитва върху устните.
Заспива.
И сънува огъня.
Гори натруфената рокля.
Отскача от плътта.
Усуква във фуния спомена.
Дванадесет изящни копчета
се запокитиха в прахта.
Чернее, мълком все нарежда...
до бялата - последната одежда.