автор: INTCHOLINI

Родителко моя, мила, обичана,
този ден твой е! - Със нежност обкичвам те.
Дарявам ти цялата обич в сърцето си,
тъй, както приживе ти стори с детето си.

Земният път ти спря твърде рано
и спомени светли останаха само -
усмивката, нежността, погледът строг,
уютът, душата, самият живот.

Ти бе толкоз силна и тъй търпелива.
В смъртта дори твойта душа бе красива.
За грижа и обич към близките хова
в душата ти нямаше капка умора.

И думи не стигат, а сълзи се стичат.
Каква бе таз участ, съдба, орисия?
Спомени мили над мене надничат.
Мъката своя как да надвия?

Липсваш ми! Липсваш на всички ни, мамо!
Да можеше да се видим, за мъничко само!
Ей тъй, просто да си ме гушнеш
и нежно "обичам те" да ми прошушнеш.

Душа да отпусна в прегръдката твоя
и мойта печал да угасне в покоя
под твойто крило, както реката
със ромолене лекува душата.

Животът на всички не и изпитание.
Аз знам, че ти би се гордяла със мене.
Затуй ще съм силна и аз като теб, мамо.
Бъди духом с мен! - Твой рожден ден е!


15.07.2002г.