Там на белия камък крайбрежен,
помня пих бистроизворна нежност,
а нашепваха дръзки звезди,
че си Ти, че си Ти, че си Ти...
Помня как и прибоят притихна,
за да слуша щастливо усмихнат
на сърцето ти топлия глас,
че съм Аз, че съм Аз, че съм Аз...
Този камък все още ни чака.
Бях при него. Разказах му. Плака...
Как разплаква се камък не знам,
но се връщам все там, само там...