Той седи пред клюкарката и зяпа картинки.
Не се опитва да вникне в тях и за това те вникват в него. Не се опитва да мисли, защото главата му е пълна със стоки. Тревожи се единствено, когато му се развали клюкарката. От време на време казва Ох, Ах и Ха-Ха. Погледът му е мътен и празен. Душата му - още повече. От време на време си мисли, че се вживява в образа на клюкарката, но в същност клюкарката отдавна се е вживяла в него. Не е ясно кой чий живот живее и кой кого търси. В същност намерили са се, защото той не спира, не изоставя клюкарката. От време на време излиза да насъбере пари и да нахрани клюкарката и себе си. Така го е учил по-старата клюкарка, която отдавна е на гробището. Съгласен е с всичко, което тя му разказва, защото то е картинка.
Не смее да погали чуждо дете - бои се, че ще го обявят за педофил. Не смее да погали и собственото дете - бои се, че после ще го обвини в опит за изнасилване. Не смее да се скара някому, не смее да се усмихне до някого - все ще го набедят. Така му е казала клюкарката. От време на време клюкарката го успокоява, като му показва трупове, изкуствена или естествена кръв разлива пред него и той си мисли, че това не е неговата. Това го възбужда почти като клюка за цар.
А ти какво правиш пред екрана?
Сладар