Като стрела в хълбока на кошута,
в живота ми се вряза ти...
... Като сълза дълбока и нечута,
изтляха мойте самоти.
Над две хиляди са вече дните,
в които тичаме един към друг,
събаряйки безмилостно стените
и разорявайки бодилите със плуг.
И днес със радост аз признавам --
зависим съм на твоите усмивки
и с твоят смях как възмъжавам,
разнежен в страстните извивки.
И в ежедневните мизерии пак греем
и хлябът сладък е, в живот-закалка,
сънят спокоен, джобът го пилеем...
Обичам те... Теб, пухкава коалка...
03. 03. 2005
Прага