автор: somebody

Валеше последният сняг,
последният сняг за сезона.
Излязохме двамата с теб
от заведението пълно със хора.

Аз носех чадър
и за какво ли ми беше,
в спокойната вечер
толкова бяло валеше.

Ти разтвори чадъра,
а аз се чудех защо.
Харесвах снегът да посипва
сивото ти сако.

Бавно над мен се наведе
и аз най-после разбрах,
скрити от любопитните погледи,
целувахме се без страх.

Пак се пренесохме мислено
в стаята пълна с мечти,
загалиха се магнетично
нашите очи със очи.

Едвам се откъснах от тебе,
чадъра-приятел прибрах,
ангажиментът му свърши
добре че взела го бях.

Аз трябва да тръгвам
знам, също и ти,
а белият сняг на едро,
безспирно, вали ли, вали.