автор: somebody

Нощта греховна се съблече,
докосна го със топлите си устни,
изпиваше го всяка вечер,
до себе си го бе допуснала.

Прокара пръсти по гърдите му,
посипа раменете му с косите си,
погали трепетно ръцете,
премрежен поглед спря върху очите му.

Ръцете им говореха без думи,
очите им се галеха разпуснато,
безкрайно можеха да се целуват
забравили часа, че идва утрото.

Притиснали телата си, горящите
изпълнени със жар и страсти,
не можеха да разберат незрящите,
които не усещаха с душата си.

Надвесена над неговите устни
Нощта не можеше да се откъсне,
очите му я теглеха, дори в съня си
ръцете му я търсеха, за да възкръсне.

Разголени, задъхано отпуснати
лежаха вплетени върху земята,
ще впият пак, отново устните,
когато спуснат се звездите и луната.