на Р.
и всички българи в чужбина
Сега ти приказваш на кивитата
и може би, не очакваш
тази червено - бяла мартеница
да долети от моята ръка.
Но аз си мисля, че времето
и пространството имат
сърцевидна форма и пулсират
с ритъма на нашата одухотвореност.
Днес времето е бяло,
пространството е червено
и би трябвало да сме горди,
че сме българи…
А ти, утре ще вържеш
този безценен конец
на някое новозенландско дърво
и ще обясняваш
на новата си приятелка - маорката,
защо си очаквала да видиш
лястовицата или щъркела…
И докато гониш змиите и гущерите
из новозенландските дебри,
тука политиците ни ще продължават
да гонят българите от България.
2004г.