автор: dafna

Ще ме има след теб,
сред мисъл, зад усмивка,
край една будна луна...
Сред бавните форми
на деня
ще виждаш моя профил
-пъстра пиеща река,
жива от съмнения...

О, съдбата е безумна птица,
която може да кълве очи!
Но защо прокобата й черна
да не опитомим?
Да се спасим от сложните пространства,
от измамните далечини,
и да бъдем по-щастливи с малкото
просо вместо очи?!

По-тъжното ще е в каданса
на съня:
там ще пулсират истинските сънища,
които няма как да превъртя
напред:
че ще те има сред дъжда,
сред светкавицата,
в огъня
на поразеното от гръм дърво
със ограбено зеленостишие...

И разпродаваше раздялата душите ни
- по-жестоко беше примирението.
И не знаех как да утеша
лъжата в себе си,
че все пак - ще ме има.