автор: sradev

Кажи им братко, кажи им, че това в България става и само от Антиподите Австралийски може да изглежда подобно на Полското.


Нашенеца мило и драго дава децата му да се изучат, та докато се учат дори по-малко пие, па и случва се на едно мнение с жената да е. Та, братко, така е било с нашите родители, така беше с нас , така стана с нашите деца... Така беше и с Дрянко. И роялът си му е роял, и дипломата от Консерваторията си му е диплома, и дори нещо май работа беше захванал....

Не, не бях тук, когато се е обърнал. Мене да питаш - не се е променял. Същият си е. Всяка година, като дойда в София, като си помисля за него (или пък той си помисли за мене), тръгвам където краката носят, и не винаги е натам, където живееме... и се срещаме. Вече не се чудиме защо сме тръгнали така напреки и на чорчик - знаем, че другият също идва на срещата.

А в друг свят живее Дрянко сега. Само веднъж спомена музиката - как апаратчето за стимулиране у приятеля казва "щрак-щрак" и това е песента на живота му - "щрак-щрак" продаде вестниците, "щрак-щрак" - върне се в къщи. Та Дрянко сега разговаря с животните, птиците, а понякога и с хора. От време на време си купува цигара, филия хляб или глътка кафе... Но боли ме да го черпя. Той държи да си плати цигарата, тика ти 5-те стотинки, кани те на гости да те черпи чай - единствената торбичка в единствената чаша.

А там, у него - уж апартаментче, а радиаторите отрязани, че от години парното не плащано, телефона - също. Все пак от крана капе някаква вода, крушката свети понякога, но той и с това е свикнал. И пак на някакви съседи помага.

Негов си е живота, той си знае какво прави с него. Събрал кроткостта на половин град и я разнася насам-натам. Не за това ми е думата, братко. Ние с теб под моста ще живеем (а сефте), кръчма там ще отвориме, на лов за гъски и пепеляри ще тръгнем, па като ни фанат щурите планини ще пребродиме, къщи ще порутиме. Но Дрянко от друго тесто е замесен: ако го изпъдят - няма да протестира.

Не искам да мисля какво може да стане. Без него тревата сухи сълзи ще пророни, птиците ще замлъкнат, зверовете ще се разбягат. Неговата мекота крепи този свят, не нашите избухвания. Ти, братко, си по-серт - ножа ти не ръждясва в канията, но ако Дрянко го прокудят - заедно ще каниме едноокият да ги закове.

Огнен да ти е дъха, братко!

230105

Славян