На Естела, която не познавам.
От един, когото тя не познава.
* * *
Чакане-пресмятане -
думи, дати, страх.
И - в кревата смачкани
две купчини грях.
В очите ми безумие!
В зъбите ми стих!
Луд съм от двулунието
на гърдите ти!
Нищо друго не си сега, а
стан, в който влизам,
от косите ти да си изтъка
усмирителна риза.