автор: Anton_Fotev

Прозорецът ми -
зазидана от лед
пролука във стената.
Не виждам там, каквото искам.

Все тъй Снегът се гърчи
в прегредката на бурята
фучаща във душата ми.
И върху снежния перваз
на моето съзнание стърчи
замръзнал силует на гълъб
дошъл от твоята посока.

Къде е кацнало глупачето
и ти защо ме търсиш с гълъби?
Ти твоето послание до мене
прати по луди змеьове
та огънят им да стопи очите ми,
та ураганът на крилете им
дано прогони снегопада
на душата ми.

Прати ми огнени каляски
и слънце, лудо слънце
дано отново кипне
в топла кръв сърцето ми.

Ела и ти подире
змеьовете диви.
Единствено за тебе
аз ще се събудя.

Защото ти заради мене
лятото във шепата си стискаш...