Уморени без тебе вълните,
пак къпят скали неохотно.
Отчаяна чайка прелита
с писък напомнящ ми вопъл.
Вятърът стреля в очите ми
с порив внезапено и стенещо .
Крадец е...
днес вече мечтите ми,
спомен са нейде във времето.
Мъгла ме зави, а ръцете и
с влага и хлад ме жигосват.
Искам да викна:
- Къде си?
...самотните стъпки проскърцват.