автор: glishev

Бряг пустинен, бряг далечен,
Вятър тих и шепот вечен
жадувам.

Огън, книга, звездна бездна,
хоризонт - за да изчезна -
сънувам.

Но гласа ти - ех, гласът ти! -
помечтая ли за път и
го чувам.

Пясък сух, самотна диря,
дюни и щурец засвирил
са далече.

Пак ръка към теб протягам
и на теб глава облягам.
Пак! И - вече!
***

ПУСТИННИКЪТ
Нощ дълбока. Огън малък.
Кон добър. Изсъхнал залък.
Звезден дъжд. И вятър прашен.
Враг лукав. И лъв безстрашен
(звяр свиреп). Покой в душата.
Миг край гробницата свята
на пророк от век отминал.
Спомен от другар загинал.
Път безкраен. Лагер в пясък.
На пустинна птица крясък.
После тишина. И жега.
В камък всечена омега.
***