Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: KriMiTo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14126

Онлайн са:
Анонимни: 419
ХуЛитери: 1
Всичко: 420

Онлайн сега:
:: durak

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзоставен вятърът...
раздел: Хумор и сатира
автор: meiia

Вятърът порозовя.
Не бе му се случвало скоро.
От яд. А уж се разсмя
и забрули хълмовете нагоре.
Изрони им цветовете,
побеснял, тревите разроши.
Простря по дърветата
одеждата на разкоша си.
Танцуваше си самотен.
Любимата бе го напуснала.
Свиреше като по ноти
тъгата си, дето я чувства.
Блъсна се в залеза.
Не признаваше поражения.
Лехите обич прегази,
гневен от самота и съмнения.
Прицели се и в небето.
Поигра си с облак ранежване.
Обезсили го, след което
си повярва, че няма нежност.
Последно въздъхна.
Гневът му така уморява...
Искаше да отдъхне
но не можеше да се стаява.
И бушуваше,
любимата за да забрави.
Тя му струваше
толкова разрушени представи.
Хоризонтът я скри.
Без нея хълмовете са голи.
Късно в сърцето си я откри
и не успя да я помоли
да се завърне.
Любимата тръгна топла. Сам,
той почти полудя.
Искаше да я прегърне.
Но беше горд.
И лудя, и лудя, и лудя...


Публикувано от BlackCat на 27.02.2005 @ 16:26:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   meiia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ел тореадоро
автор: karabalak
460 четения | оценка няма

показвания 40588
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Изоставен вятърът..." | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изоставен вятърът...
от Legolas на 27.02.2005 @ 16:40:15
(Профил | Изпрати бележка)
Ехееееееее, това само една птица може да го напише............или някоя корона на дърво...............или някой комин с калпак............или слънцето...................или луната...............няма кой друг да е................

Нечовешки добро е!

Поздравления! :))


Re: Изоставен вятърът...
от Meiia на 01.03.2005 @ 16:06:30
(Профил | Изпрати бележка)
няма кой друг да е................
-----------------------------------------
Ами любимата?!:)
...шегувам се...:)

]


Re: Изоставен вятърът...
от KARAMELL на 27.02.2005 @ 17:18:12
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво е!


Re: Изоставен вятърът...
от Meiia на 01.03.2005 @ 16:07:05
(Профил | Изпрати бележка)
леко ветровито:)

]


Re: Изоставен вятърът...
от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 27.02.2005 @ 17:56:12
(Профил | Изпрати бележка)
Много е хубаво, Мея. Ама, че вятър!


Re: Изоставен вятърът...
от Meiia на 01.03.2005 @ 16:09:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ама че горделив вятър:) и аз така си мисля:)

]


Re: Изоставен вятърът...
от Marta (marta@all.bg) на 27.02.2005 @ 18:20:54
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Мея, твоя изоставен вятър е толкова жив, с гневът, гордостта си, достойнството вятърно.
Толкова истински, че погледнах през прозореца- не се ли навърта наоколо подобен, изоставен, порозовял вятър ;)

Стихът ти е бонбон, не розов :)


Re: Изоставен вятърът...
от Meiia на 01.03.2005 @ 16:08:43
(Профил | Изпрати бележка)
Той,вятърът,вървеше към посиняване ..от яд,но...спестих това на образа му:)

]


Re: Изоставен вятърът...
от Marta (marta@all.bg) на 01.03.2005 @ 17:01:41
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
розово- син, като небе при летен залез- какво по- хубаво от това ;) Красота ти казвам! До посиняване ;)

Честита баба Марта! Здрава и влюбена да си!

]


Re: Изоставен вятърът...
от Meiia на 01.03.2005 @ 17:21:17
(Профил | Изпрати бележка)
До цветовете на дъгата!:)
И на теб здраве и любов:)

]


Re: Изоставен вятърът...
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 01.03.2005 @ 19:13:00
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
... Тя му струваше
толкова разрушени представи...
__________________________

Животът по различно време ни учи как трябва и как не трябва да правим нещата.
Но урокът си е урок. Един ден ще и е благодарен...
Пак предизвикваш размисли. Поздрави!


Re: Изоставен вятърът...
от Meiia на 02.03.2005 @ 15:26:22
(Профил | Изпрати бележка)
Житейските уроци се преживяват,не се учат на теория,докато и последната ни погрешна представа бъде разрушена или...докато си заминем завинаги.
Размисли,усещания,понякога се сливат ведно.

]


Re: Изоставен вятърът...
от Merian на 02.03.2005 @ 10:54:46
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
разкошен стих, Мея!...в няколко които прочетох днес, присъстваше влюбен вятър, но този ееееее...
...и лудя, и лудя, и лудя....
Поздрави!


Re: Изоставен вятърът...
от Meiia на 02.03.2005 @ 15:32:28
(Профил | Изпрати бележка)
:) Явно е много ветровито в душите ни напоследък.
В природата не обичам вятър,но този специално...ми е поне малко скъп,та се вживях в терзанията му.Но той си ги заслужава:))

]