автор: veniamin

Вълшебна моя,
докоснала си с устни вятъра.
Ще ме целуне бриз любовен
и ще ме близне ехото
на твойте стъпки.

Звездите в сребърно сияние
през борове разстилат пътя
и там където силуета
в прегръдката ми се разтваря
подухва виолетова прохлада.

От твоят полъх ризата ми пада
и копчетата заблестявят
в нощта на разсъблечените страсти.
Сега ли да посея семе,
когато пръстите в екстаз разравят
желанието да те имам?

Ах, колко мека е тревата
и колко леко е да те обичам!