автор: sashtata

Нещата просто се случват…

…И все едно е
какво си кроила
в притихнали нощи
с взривени желания...
Тишината
обримчва покоя
с пресъхващи извори
и напразно
се молиш на вятъра.
Тоя нежен разсипник!...
Той може да пее
и плаче,
може леко
да пролазва
в твоята пазва,
после с ледени пръсти
да раздира плътта ти,
за да прокапват от там
отрезвяващи истини.
Може...
Но само птицата в тебе
знае
на крилете цената.