автор: victo

Когато те сънувам в обятията
на нощта, сякаш че загубвам
реалност през деня.
Създавам чужди образи,
а виждам теб усмихнат,
прозирайки през акварела
на белия ми лист.
Оставаш недокоснат
от четката в кармин,
вдъхновение очаквам те
сред нежен балдахин
и разов виолет в мека
светлина огрят от топлата
ти сянка, и облика
със птичи песни сгрят.
Да мога да докосвам
лицето ти в зори.
Знаеш ли, огънят в сърцето
все така така гори...