автор: joanna_vas

В рог на елен съм навила пътеката тясна
и късам с копитцата крехки, звънки пространства.
Нощта се разгъва - открита, ефирна и ясна
и с перлен отблясък ... сърце в сърцето израства.

Стръкче трева съм в крило на излитаща птица
нижещо капчици дъжд - колие за луната...
В клепки, излюпена радост отваря зеница.
С трепет скоклив просветлява до край тъмнината.

С пръсти разтворени (педя деляща от прага),
меря дъха си преди да почукам и знам -
твойта ръка е любов и към мен се протяга
сгушвам се в нея и с обич събуждам се там.

(По-натам ... нищо не помня и ... нищо не знам ...)