Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: KriMiTo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14126

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 0
Всичко: 432

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРекламация
раздел: Други ...
автор: Opium

Когато са ме бутали от небето, е станала някаква грешка.
Закъснели са 20-30 години, колко му е.
Отговорникът по бутането е замижал да кихне и хоп! - метнал ме е в грешно поколение.
Затова съм все една такава носталгична. Разбирате ли, аз всъщност съм от времето на черно-белите ленти, времето преди телевизорите, компютрите и мобифоните, времето на хартията и мастилото, бавното време... И толкова ме потиска цялата шарения, пластмаса и преходност. Всичките обезсмислени ценности. Аз съм фосил, една сантиментална отживелица, която нощем си представя, че любовта е Висоцки и Миряна Башева и че мъжете са още истински. Представям си още, че имам време да ходя на театър, че свиря на пиано /защото музикалната школа е задължителна за всички/ и че бягам от вкъщи, за да седя по поляните, където палим огън и свирим на китара... Предствям си чувалите и палатките, пещерите и влаковете и стоп-а София-Бургас за 16 часа. Примерно. Представям си, че на село работи "Хоремаг"-а и сладоледът струва 10 стотинки. Представям си, че през лятото ми дават един дълъг списък с книги и аз ги вземам от читалището и ги чета в двора, докато ме пече слънцето и гледам как съседските хлапета ритат топка. Предствям си, че съм хрупкава от разкопките в Балчик и вечер изпиваме хонорарите на мента с газирана вода. Представям си, че съм млада и времето тече бавно, капе, стича се едва-едва... и че приятелите ми ще са същите след десет и още десет години. Представям си, че баба още е жива и ми пее, докато варим домати. Че познавам руската литература и ходенето на кино е културно събитие. Че нощем хабим акумулатора на колата да слушаме Флойд, които се намират адски трудно. Че не си лягам с никого на първата среща. Че ми пишат стихове. Представям си, че жените са страшно красиви, с големи очи и тъмни коси, с дълги нокти, пушат и пускат облачета и пият мартини от потни чаши. И всичко е черно-бяло, меко, обло. Ценностите са трайни. Истинските неща имат стойност. Хората са топли и деликатни. Аз съм от поколението на онези изискани дами, които седят изправени и не псуват и не си боядисват косите. От времето преди модата. Преди прогреса. Преди инфлацията на чувствата.
И ако за онези горе не представлява голямо затруднение, бих ги помолила да си поправят грешката и да ме върнат в моето си време.
Тук ми е студено.

------------------------------------------------------------

Нещо ми стана.
Ходих да гледам "Вчера". Владо Даверов беше там. Той е от гимназията на майка ми и баща ми, ловешката.


Публикувано от Angela на 26.02.2005 @ 23:53:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Opium

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Влюбени платна
автор: LeoBedrosian
192 четения | оценка 5

показвания 107785
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Рекламация" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Рекламация
от Marta (marta@all.bg) на 27.02.2005 @ 02:47:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Е, това вече си е моята рекламация, Опиум. Не може да бъде!
Аз си ги представям тези работи.
Аз съм закъсняла с 3 десетилетия.
И все ми е било кофти, като човек, който е сбъркал и вратата и времето, но веднъж влязъл, му е неудобно да излезе, за да не прави впечатление.
Но си живея с тези неща, които харесвам- музиката и филите, книгите.
Другите неща няма как да върна.
Сантиментална отживелица- не си сама. :)


Re: Рекламация
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 27.02.2005 @ 10:50:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html
Снощи след филма се почуствах ужасно изгубена... тази гимназия хем не е моя, хем е дала отражение върху целия ми живот. Хората влизат и излизат у нас като у дома си, срещат се всяка година, а в чужбина са истинска мафия. Понякога думите "ловешката гимназия" отварят неподозирни врати. И ми стана криво, че никога не съм имала това, а сега вече е късно, че така се стече животът ми, че уж съм млада, а се чувствам толкова стара, някак бездомна, хваната в капан. И че тези неща няма никога повече да се върнат, докто съм жива. Ще трябва да живея с носталгията по тях. Винги съм се питала защо приятелите ми са поне 10 години по-големи от мен, но всъщност 20 и повече... Мисля, че това е причината. И това е причината разликата с "него" да е 18 години. Той е от онова време. Той познава уханието на влак, на прашни пътища, на него не трябва да обяснявам какво е очарованието на добруджанската пустош или защо мога с часове и дни да човъркам камънци отпреди хиляди години. Той разпознава стойността на нещата. Усмихва се нежно, когато го моля да ми пее македонски песни край огъня на село и когато съм омазана до лактите в сливи, но щастлива и слушам унесено нивото на река Дунав по Хоризонт. Представяте ли си колко смешно! Но мен ме изпълва с умиление, защото ме пренася в друго време, откакто се помня нивото на река Дунав е било неотменима съставка на летните ми дни. Той не страда, ако замръкнем без електричество. Той е един щастлив, бавен човек. Времето се движи според него, а ние - ние се движим според времето. Той има безпогрешен усет за истинското и фалша. Имал е време да чете, имал е време да попие свободата да си млад и да се бунтуваш. Имал е време да е хлапак, хулиган, но чаровен... Понякога се питам как такива като него и баща ми не са ги изключвали от елитните гимназии (а Владо Даверов са го изключили заради оня изгорен чин) и си мисля, че са били прекалено умни, чаровни и ценни, за да бъдат изключени. Когато аз съм се раждала, той е завършвал гимназия... и приятелите му са същите до ден днешен. Това е толкова различно от любов, но всъщност не е нищо друго...

]


Re: Рекламация
от Marta (marta@all.bg) на 28.02.2005 @ 02:15:42
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Напълно те разбирам и никак не ми е смешно. Все пак съм привилегирована да съм по- голяма десетина години от теб- виждаш ли- как се обръщат тук нещата ;)) не по женски- възрастта- привилегия
Имам някаква представа от онези времена...
Такива са- незаменими, човеци, не просто хора.
И последният глупак има респект, усеща че не може да се опре на духа, който носи подобен човек. Но и много са били игнорирани- неприспособенци. Изолирани от обществото. Като не могат да вървят в строй...
Радвай се, Опиум, на живота и любовта си, не тъгувай :)

]


Re: Рекламация
от alfa_c на 27.02.2005 @ 09:36:55
(Профил | Изпрати бележка)
Една кинолента се завъртя пред очите ми и образи, образи, образи... Познати до болка. Детето в мен се усмихна с най-широката си усмивка, а аз потръпнах... от студ ли? Тридесет години - премигване на времето само.
Благодаря ти, че размърда спомените ми.:)


Re: Рекламация
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 27.02.2005 @ 11:04:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html
Докато ви има вас, хората на това време, то ще е живо... но представяш ли си колко студено ще стане после? Може би и затова се разстроих - като видях колко са остарели вече тези вечни момчета... Баща ми догодина ще стане на 50, Владо Даверов гони 60-те, а душите им завинаги живеят в едно друго време...
Баба ми никога вече няма да се върне да варим компоти и сладка и зимнина, градината ще пустее без грижата й, а аз ще прекарвам все повече време на гробищата, докато полея навсякъде и приседна. И макар всъщност да вярвам, че там горе не стават никакви грешки, се питам защо е така, защо толкова бързо, за 20-30 години нещата толкова са се променили, че да не можеш да ги познаеш.
И всичко е мен се опъва в спазъм на съпротивление. Но си давам сметка, че децата ми ще се нуждаят повече от всеки друг от моята кариера и някакви пари, които за мен не предствляват стойност. Ако зависеше от мен, бих отишла да живея в онова село с градината...

]


Re: Рекламация
от pin4e на 27.02.2005 @ 10:58:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, че написа това... Май сме много, дето не сме си във времето и на мястото. Поздравявам те, от сърце!!! ( стискам китара с другата ръка)


Re: Рекламация
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 27.02.2005 @ 11:06:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html
:-)

]


Re: Рекламация
от kult (kult@abv.bg) на 27.02.2005 @ 12:24:01
(Профил | Изпрати бележка)
Блaгодaря!

п.п. a "Вчерa" си е култов филм!


Re: Рекламация
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 27.02.2005 @ 13:06:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html
и гимназията е култова :)
"Бастилията"

]


Re: Рекламация
от kult (kult@abv.bg) на 27.02.2005 @ 14:21:41
(Профил | Изпрати бележка)
Не знaех че историятa е писaнa зa Ловешкaтa езиковa. Действително обрaзите сa сборни зaщото прототипa нa "кон боб яде ли" си го е имaло нaживо в пловдивскaтa aнглийскa. До колкото ми е известно песентa е писaнa специaлно зa филмa и определено си е стaнaлa и химн нa пловдивските кaдри :)

]


Re: Рекламация
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 27.02.2005 @ 14:35:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html
Да, за филма е писана.
Не знам дали гледаш филма с други очи, когато е част от личната ти история, но така не се бях смяла отдавна... само това удавяне не мога да го гледам, досега тази сцена не съм я гледала нито веднъж, винаги си затварям очите с ръце.

А Владо Даверов снощи каза, че филмът и книгата имат свой живот, автономен и че някои неща, дори да не са ти се случили, когато ги приемеш в живота си, стават част от теб. Фикция и действителност се размиват. Затова е всъщност филм на едно поколение... Много ми е смешна тая дума "кадри" :)

Тоя с джанките в пазвата също го е имало в действителност :)

Тук при мен "мафията" е много силна, ще се срещат на 1ви март, мисля да отида да се порадвам на атмосферата...

]


Re: Рекламация
от kult (kult@abv.bg) на 27.02.2005 @ 14:42:42
(Профил | Изпрати бележка)
Много ти блaгодaря зa всичко което рaзкaзa зa срещaтa с Дaверов и филмa. Аз не съм от "кaдрите", но мъжът ми е, тaкa че вря и кипя и aз покрaй него :)
А към филмa съм с особени чувствa и зaщото aктрисaтa която игрa Дaнa ми е родa, жaлко че зaрязa теaтърa зaрaди други приоритети...

]


Re: Рекламация
от orange_juice на 27.02.2005 @ 12:29:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.spoetry.net
изпълни ми душата:))
поне за малко си била там, нали:)


Re: Рекламация
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 27.02.2005 @ 13:07:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html
опитвам се да го промъкна в настоящето, контрабанда :-)

]


Re: Рекламация
от pafka (pafka_2003@yahoo.com) на 28.02.2005 @ 15:09:13
(Профил | Изпрати бележка) http://pafffka.blog.bg/
eh,opium,naistina sme mnogo reklamaciite w to3i sajt/ne ka3wam swqt po obqsnimi pri4ini/:)))kolko sym si go milsila,no nikoga ne sqdam da go napi6a...ot strah da ne si pri3naq kolko sym staromodna:))))istinski MERI POPIN3-ki sme:)))))))))


Re: Рекламация
от esme на 11.03.2005 @ 20:53:37
(Профил | Изпрати бележка)
И аз да се запиша в рекламациите:))

Пък и имах една драматична връзка в люляковия град....ех,

мерси