автор: INTCHOLINI

На зелена, зелена полянка,
върху мека зелена трева,
е потънала в сладка дрямка
мойта нежна ранима душа.

Покрай камък студен, зеленясъл,
до прохладната бистра река,
върху пън, в мъхове цял обрасъл,
една мисъл подпира глава.

На зелена и свежа тревичка
заблестяла е капка роса.
И познавам във нея сестричка
на горчивата моя сълза.

А ветрецът подухва листата
на зелената моя гора.
И със вятъра литва мечтата -
все по-силна и все по-добра.

А високо, високо в небето
се протяга красива дъга.
Чурулика ми нещо в сърцето.
Кой ще каже какво е това?



21.07.2003г.