автор: Yory

кое ли не остана казано
прегракнало, на себе си отвърнало
в покоя ветропоказателя ударило
и всички ветрища разпътило

кое ли днес не е тъй също вчера
и утре пак ще е

забравихме се
сочим с пръст несходствата
и сипваме солта в сълзите чужди
но стиснали зъбите и юмруците
присъщо в мозъка си вързани сме

прехласваме се
а ни гонят паяжини
и сплитат във ъглите на очите ни
дерем си ирисите
широчим зениците
по стиховете ходим си на гости
с краката влизаме
изтриваме ги на излизане

омръзваме си
преобличаме си ролите
неказаното ни кроти
от вълците перуките не правят агнета
(те не ядат едно и също в никой случай)
и челюстите
и опашките
ръцете са подгънати

с мляко и кръв
сами
и само да ни има
рисуваме челата
и гърдите си