 |  За спомените времето е спряло.
Отдалечават се бавно назад.
Болят по-малко. Само понякога.
Щастливците ги забравят.
Или се правят...
Или спомените им не са от онези, трудните за преодоляване.
Всичко зависи от степента на отчаяност
останала след онази крачка
повлякла ни в различни влакове.
Слизаме на различни гари.
Оставяме се на случайността.
Други продължават нататък. Бягство. В друг ад.
Каквото и да ни чака там...
Само в мислите си понякога сме заедно.
По различно време, на измислени места те чакам.
Забравени цветя умират върху камъните.
Като катедрали - пазят в мълчание тайните си.
Незабравени целувки още ме изгарят.
Още усещам ръцете ти по тялото си.
Ръцете ми помнят очертанията ти.
Атавистична тъга по теб разбива стените, с които се ограждам.
Магията изживяна заедно ме е завладяла докрай.
Какво направихме...
Трябваше ли...
Косите побеляват.
Душата не остарява.
Наказва ме. Сънувам те в бяло.
Бялото - цветът на тъгата...
Публикувано от railleuse на 24.02.2005 @ 18:54:02
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 18
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Време за спомени" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Време за спомени
от ruslina на 24.02.2005 @ 20:37:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Сигурно съм мазохист - да се връщам и връщам...към болката в стиховете ти...и да я съпреживявам...и да не мога да се наситя на този солено-горчив вкус на сгъстено есенно-зимно море... |
]
Re: Време за спомени
от Ufff на 25.02.2005 @ 02:06:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Какво да избере човек-"атавистичната тъга" или "друг ад".Който знае, е щастливец. |
]
Re: Време за спомени
от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 25.02.2005 @ 05:29:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Спомените връщат миналото, но за съжаление, не могат да го пренесат в настоящето. Но ако го събудят, значи не са били напразни. Много искрен стих! |
Re: Време за спомени
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 25.02.2005 @ 21:28:36
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | | Няма смисъл да се идватв настоящето - спомените са за други хора от друго време, дори това да сме били самите ние. Истината е, че част от нас винаги ще им принадлежи - ако сме били истински, когато са се случили. Присъдата на истинските спомени е вечността... |
]
Re: Време за спомени
от Merian на 25.02.2005 @ 06:59:26
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | Или се правят....
---------------
ох, Пламене, пак бъркаш в душата да му се не види...то в твоята си най-вече де...ама седя и го препрочитам това стихотворение и не мога да се отлепя....
----------
Какво направихме...
Трябваше ли....
простички въпросчета....пък ти обръщат хастара.... |
Re: Време за спомени
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 25.02.2005 @ 21:38:45
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | | Една моя позната казваше, че хубавите спомени са лоша работа. Разбрах го доста време след като го чух. Невнимателно ли слушах, недостатъчно зрял ли бях?! Един букет неподарени бели хризантеми ми тежи - остана на камъните пред една катедрала. Преследва ме от години... Грях имам... |
]
Re: Време за спомени
от rainy на 25.02.2005 @ 13:09:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Всичко зависи от степента на отчаяност.
Атавистична тъга по теб разбива стените,
с които се ограждам.
............................................................
Една илюзия от сериозно пошлите е,
че ще съумея изобщо да се справя.
Не знам дали ще го повярваш, но пък...
хубавото е, че няма да го знаеш.
Живея в мислите си с теб,
но не понякога, а непрекъснато.
За мен отдавна времето е спряло -
опитите ми да продължа са някакво фиаско.
Смятам крайно време е да разчета
образите във вътрешното свое огледало.
И ето...
Пускам да звучи “Кармина Бурана”;
внимателно подреждам съчките,
необходими за олтара.
Какво ли бих могла да сложа в него?
Единствено това от мен, което е след теб останало.
За спомените питаш? Тях какво ще ги направя?
Продължават да горят душата,
пазя ги във най-дълбокото, до края.
Прекрасно е, това е дар -
с тях ще запаля клечката,
необходима като въздух за приготвената клада.
Причината ще се превърне в следствие,
и така за мен е справедливо, и така и трябва;
защото разбрах какво е всичко, и какво е нищо;
с последното не мога да живея, а първото го нямам.
Не успях да те попитам само къде праха да ти изпратя -
нужно ми е единствено това, и не бива да ми го отказваш.
Ще се наложи да разчитам на съдбата,
защото тя ни срещна, и е редно да довърши делото.
И в него твоя ще очаквам.
.................................................................
Някои неща не могат да се преодолеят. Просто ей така - не могат. И толкова. Точка.
Разбиващ стих.
|
Re: Време за спомени
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 25.02.2005 @ 23:10:02
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... разбрах какво е всичко, и какво е нищо;
с последното не мога да живея, а първото го нямам...
-----------------------------------
Причината и следствието
за Темида и за публиката са едно и също нещо.
Различни са само за ищеца и ответника.
И двамата горят на клади - но по отделно -
всеки в своята си,
разсъждавайки не причината, а за последствията.
И кое е по-напред - кокошката ли, яйцето ли...
С прахта... - ще се оправим някак си.
А за делото - съдбата ще и се наложи да разчита на мен.
Колкото съм нерешителен... Бреме ще е.
Но поне подхранвам очакванията.
Един ден ще изпием заедно бутилка червено.
Ще ти разкажа притчата за двама -
дето изяли една жаба за акъл - знаеш я наверно.
А ако знаеш колко са сериозни среднощните ми истории -
би се заклела да не ме срещаш.
Но светът е малък.
И е пълен с Монтеки и Капулети.
Шпагите се вадят невинаги за чест и слава.
Любовта невинаги е чиста като сълза.
Със спомените остаряваме.
Кошмарът ни обаче не са те,
а белите страници, когато остават кошмарно празни.
Сякаш никога не сме били там.
Любимият ми Тибалт е умрял от отчаяние.
Правдата не е умряла,
но кому е притрябвала освена на нас -
да запълним белите листа.
И празнотата в нас с очакване...
-----------------------------
Коментарът ти е много силен. Не е комплимент.
Ако съм го предизвикал - гордея се. |
]
Re: Време за спомени
от railleuse на 25.02.2005 @ 13:40:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Отразявам се. Бялото - цветът на снега, безвремието, беззвучието. В някакъв странен свят, невидим, необясним, но по-истински и от истинския. Който сами избираме, донякъде... |
Re: Време за спомени
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 25.02.2005 @ 22:06:00
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | За миг сме попаднали в едно измерение. Докоснала сме се.
Усетила си болката - насъбрала е жестокост с времето.
И не е дошло време за прошка.
Потърсила си изцеление.
Намерила си го.
Една протегната ръка - пак е въпрос на докосване.
Истината винаги е самотна.
И тези, които в себе си я носят.
Спомените свързват началото и края.
Оскъдното настояще е част от мечтаното някогашно бъдеще.
Бялото - сами си го избрахме.
Следите да личат...
----------------
Някои неща сами си ги избираме. Права си...
Сполай ти...
|
]
Re: Време за спомени
от Meiia на 25.02.2005 @ 18:13:08
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки твой стих събижда чувства и размисли,които носят истина,безпощадна истина.
Но този
"Атавистична тъга по теб разбива стените, с които се ограждам."
избрах,защото ми шепне за смисъла на спомените,на болката по невъзвратимо изгубеното..А то понякога е единственото убежище за душата..бялата.... |
Re: Време за спомени
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 25.02.2005 @ 22:21:22
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | "... И ще видят всички през раните ни
колко са бели душите ни...
Изпратете ни без плач момичета, без сълзи.
Забравете наш'те имена.
Копелета гадни бяхме всичките, до един.
Ала така ни обичахте..."
--------------
Доста "кодови" думи има в посланието. Достига.
Не знам, усети ли, "бялото" достигна до всички.
И не го направих нарочно. |
]
Re: Време за спомени
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 27.02.2005 @ 22:23:53
(Профил | Изпрати бележка) | от степента на отчаяност зависи само степента на самосъжаление..:)
спемените..те са много повече от това....
понякога,те са всичко,което имаме....
а и не мисля,че зветът им има оттенъци на тъга..:)
а на забравените маси винаги някой очаква някого, с прясно набрани цветя..:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 825
ХуЛитери: 5
Всичко: 830
Онлайн сега:
