автор: ledena

От обич цяла ще се разпилея
и в шепите си ти ще ме събираш,
с дъха си ще ме стоплиш-да се сгрея
и цяла вечност можеш да ме имаш.

Защо не съм вода,която пиеш?
Защо не съм легло,в което спиш?
Защо не съм сълза,която криеш?
Защо не съм слова,да ме мълвиш?

От обичта ми ще се раждат бури,
земята и небето ще разсичам.
И слънцето дори да се потули
аз пак ще продължа да те обичам.

Защо не съм под стъпките ти пътя?
Защо не съм и въздуха край теб?
Защо не съм дъжда,да те окъпя?
Защо не съм на устните ти лед?

И моля се-безгласно и горещо-
дано грехът ми бъде опростен.
Защото няма нищо по-зловещо
от дългия,излъган,празен ден..