автор: swetulka

В смолистите води на тайни страсти на момиче
ще плисна охрата на ярко откровение.
Ще гледам дълго капките златисти как се стичат
като сълзи на идоли за поклонение...

Във тъмните мастилени петна-
играещи на "сляпа баба"-сенки смътни
ще бляскат искри-фоерверки светлина;
с мистерии на сбъднати предания
ще осеняват вирове-дълбоки,мътни...

Небето-тежки облаци,вещаещи разруха-
връз яркия неон на лунни приказки,
ефирно в мрака плуващи;
надничащо ,от суета самотна,за разтуха-
във огледалото на сънни езера,
за водопадите тъгуващи...

А после ще се сепна от яркия контраст
на стряха-тъмнина и светлия прозорец,
със отблясъци на огън във камина:
във къща на брега живее приютена Самота-
закърмена със Нежност,
измамно-сладка медовина...