автор: joanna_vas

Земята в тази нощ ... ухае на любов,
и с аромата си до край опиянява.
А в люлчените песни, с благослов
неволно всичко живо разцъфтява.

Земята в тази нощ ... е капка красота
облечена в най-гиздава премяна.
Пристъпва с власт, ала стои на висота
и цялата във обич е обляна.

Земята в тази нощ ... покълва с тишина,
а времето в очите изсвтлява.
То очертава моя път през долина,
в която слънцето не спира да изгрява.

Земята в тази нощ ... е пролетна вълна
и птичите ми стъпки с дъх залива,
а аз съм твоя ... и ... на лунна светлина
в сърцето сянката ми с твоята се слива.

(Земята в тази нощ ... с любов ни разпозна)