автор: Ray

Търпението пак се разкрещя във мен
във пълноводното очакване на пролет.
До толкова му стигна силата.
По монотонния терен
водата грохотно се юрна в полет.
Ще взема шеметно да те пресрещна, драга,
да предизвикам новото ти раждане.
Почти разлистено си стъпила на прага,
но пък "почти" за жаден давещ се не значи много.
Погълнатото на посоки ще изкашлям и ще изкрещя
фалцетно, истерично, безобразно.
Ще скоча на пружинка
и под строй ще въведа,
звученето ти в изживяване екстазно.
Омръзна ми пасивната ми роля,
все нещо търпеливо да очаквам
Снежанка от съня й да събуди.
И гръмко /и протяяжно/, /завинтена за стола:))/,
"От днес събудих се" ви казвам!