автор: Mojsei

Дами, господа, приятели сговорни,
Снежка ми заръча с думи отговорни
да приветствам Панайот и Гинка,
че създадоха семейна те градинка.
А задачата е повече от сложна,
но не казвам, че е невъзможна
и сега с думи най-човечни
ще сватосаме съпрузи вечни,
врекли се чрез порива на радост
да запазят вечна младост.


Но нека да не бързаме излишно!
Налейте чашите да вдигнем тост,
че няма с повесвование скришно
да притесняваме дори случаен гост.


Лехата, щом е винаги доволна
от грижите на прекопаващия плуг,
не ще да вехне в бурен тя - тревожна,
а ще подпомага верния съпрпуг.
Затуй войводите да кажат:
"Дружина вярна, ха наздраве!
За Гинчето и Панайот, да ни покажат
как в дълголетно съпружество и здраве
постигат в трудности взаимност
с любовен порив на интимност".


Панайот и Гинка въплъщават дух,
присъщ на групата като традиция,
за който аз отдавна чух
и всеки отстоява таз позиция,
която е на вечната любов,
израстваща до пламенно приятелство,
което, в живота нов,
ще првят чрез ваятелство.


Сега е време за целувки,
подкрепяни от наште буйни песни,
но само в пламъка на искрени милувки,
за да бъдат дните им все лесни.
Сегашният живот тревожен,
нерядко става невъзможен,
когато любовта прераства в гола страст,
завличаща ллюбоввниците в блато на контраст,
за да ги натика в тъмните подмоли,
примрялата душа, където почва да се моли.


Чрез този щрих постигам мяра,
въздигаща любов във вяра,
с която ще допълним чашите искрящи,
а сърцата ни ще си останат бдящи
и тоз импулс на влюбените ще дадем:
чрез вярност няма да ги предадем,
щом сега, пред нас се вричат
взаимо винаги да се обичат.