автор: meiia

Не ми казвай,че имам значение
на повече от птиче припърхване,
от издишване на стихотворение,
от танц на пръстите островърхи.
Не ми казвай,пожадувай ме тихо.
Миг да ме има у тебе,стига ми.
Любовите ми до дъното ме изпиха
и аз зная,че за теб не достигам.
Стига ми да съм твое осъмване
след нощ,пълна с бесни кошмари,
да съм нежност,когато се стъмва,
грижи,дето в дланите ми изгарят.
И само това.Останалото са други.
От тях сетивата ти ще се опиват.
Аз съм росата по сините теменуги.
Преди полет птици от нея отпиват.