За продуктите от "високо развитото" ни европейско общество..
Стъпките ми режат тишината
В неизгрялата, студена сутрин.
И трудно се върви в мъглата -
Някак кална, лепкава около мен.
До кофа за боклук
Почти в далечината
Стои прегърбена, опърпана старица.
И там,
При нейните крака, намъкнати
В нелепи, скъсани ботуши,
Кротко чакат я количка и голямо куче.
И колко страшно е да видиш
Как с немощната си ръка
Разравя тя боклуци.
Поглъща гнилостната миризма.
Без дом, без топлина и без опора.
Оставена сама, на произвола,
От тъй близки и далечни хора.
Къде ли спи? Какво яде,
Кой стопля нейното сърце?
Била е майка, може би,
Може би и баба
На малко, хубаво дете.
Дарявала го е с любов
И радост до примала.
Приготвяла е вкусни супички с фиде.
А днес е бледа, уморена и
Сякаш срещу хората ожесточена -
С очи незрящи ме поглежда тя.
А аз полекичка отминах.
Навела съм сковано аз глава.
Там старата жена оставих -
Пред кофата, със пръчка във ръка.
И всеки ден оттук насетне,
Когато връщам се пак уморена у дома
И чака ме там ястие с уханна миризма,
Ще шепна думи на молба:
О, Господи, не позволявай
И мойта баба , някой ден,
Да рови из сметта.