автор: c_ant

/този ми мерак изтече в пясъците от безвремие/

да обичаш ли престана монархисте
крал от кралството на поданик единствен
какъвто си настръхнал на кълбо
от нерви и комплекси и претенции
с мисли като сиенитни кубчета
търкулнали се по замръзнали представи

/една мечта ли беше/

порозовяха от търпение очите му усмихнати понякога
тези хищни насекоми овъгляват безкомпромисно
необходимостите от вълшебства
с които трайно съм приключил

/мой бедни чудесни приятелю
изглежда си се затворил в кралството си
и единственото което ти е останало
е да се взираш в тъмното небе
и да броиш звездите само/