автор: tender

Врата изгуби ли си ключа, тя става жертва на ръждата.
Дори пред вярното им куче овцете ще подпрат вратата.
Кога ли тя ще се отвори? Когато цялата изгние,
или намери пак Апостол - изгубен ключ към Свободата.

Вратите ни най-често гният. Апостоли се раждат рядко.
И бързаме да ги убием - и без това живеят кратко.
Изцапали ръждиви пръсти, натискаме със гръб вратата,
която няма да ни пусне навън без ключа точен, братко.

Един ли век се олюлява в очакване да се отвори...
Един ли политик решава, че с нея може да се спори...
Не знаем думички вълшебни, но колкото и да сме неми,
и ние сме като дървета - поне едно ще проговори.