автор: Mojsei

/За творбата на Даниела Рибарска "Просто ми липсваш!" и нейната интерпретация "Тази радост е безкрайна" /


Д.ф.н. Валери Рибаров - "Мойсей"


За мен няма никакво съмнение, че Даниела Рибарска е една от водещите поетеси в Сайта на Интернет "ХуЛиТе". Прецизното й поетично перо, написало много творби, въвежда читателя в сложния екзистенциален процес, проследявайки логиката на съвременната човешка чувствителност. Запознавайки се с творбите й се замислих и над въпроса какво означава един поет да е утвърден. И неизменно си отговарям, че, на първо място, това е свързано с наличието на утвърдената институциа на критиката, която трябва да открива талантливите поети и да помага на начинаещите, но самата тя, разполагаща с нужните материални средства, за да развива литературния процес, в това число и поетичния, като икономически, за да се осигурява и неговия творчесски характер. Такова нещо у нас не е имало и затова утвърждаването на писателите и поетите не следва някаква естествена логика. Такова нещо няма и сега, но сега вече съществуват и нови възможности, които са на своя ембрионален стадий без ясно изразена тенденция на развитие.
Поради липсата на възможност да поставвяме творческите въпроси на литературата, в това число и на пезията, в такава светлина, тук ще се ограничим с анализ на посочените творби - "Просто ми липсваш!" на Д.Рибарска и на нейната интерпрретация "Тази радост е безкрайна" на В.Рибаров.
"Просто ми липсваш!" е лирическа творба, в която се прави екзистенциално изследване на резултата от раздялата с любимия - тъгата. Този миг се преживява като емоционална празнота, възпроизвеждаща желанието за споделена интимност, за да се възстанови загубената цялост. Така правомерно се откроява връзката между искането и празнотата, която връзка не е еднопосочна. Тук авторката очертава причинноследствена възка от типа: потребност от близост - осъзнат интерес под формата на желание - цел любимият да бъде до нея, до героинята на творбата.
Желанието на сърцето доминира като думи, които са го докоснали, а сега му липсват и остротата на чувството възпроизвежда образа на любимия.
Но потребността ескалира до любовна мъка и става непоносима, "зверска", когато колизията получава логичен отговор - любовта е възникнала на полето на самотата, която провокира любовното чувство като негова накърненост, за да се види връзката, от една страна, на цялостта, а, от друга страна, на възникнала потребност от интимност като нейна накърненост, превърната от автора в предметна област на изследване.
Екзалтирането на чувствата "до захлас" е предел, от една страна, на спомена за безпроблемното, щастливо съществуване, а, от друга страна, то е вход към болката от загубената интимност.
Кулминация на творбата е капитулацията на героинята пред непосилния миг на липсата, превърната в желание, което придобива измеренията на безкрайност. И в тази няма безкрайност цялостта е преминала в своята противоположност - като мрак на тъгата, а болката прродължава да живее в света на илюзията.
Това е съдржанието на торбата"Просто ми липсваш!" Същият този процес аз превръщам в прдмета област за изследване, но от друга гледна точка - процесът вече се изследва не от гледна точка на частта в лицето на болкаа, а от гледната точка на функциониращата цялост, за да се удържи болката чрез създдадената нова цялост на любовта, оставаща си частична, в което се проявява колизията на творбата.
Не е трудно да се забележи, че в първата строфа на "Тази радост е безкрайна" се прави обобщаване на описания процес, за да се тръгне кам неговото изследване от новата гледна точка. Вече не се разглежда доминирането на частта над цялото, а обратно, как е възможно удържане на цялостта, за да се еллиминира влиянието на предишната болка. Двамата се понасят в буйното летенне на гребена на любовта.
Нежната радост между двамата се резюмира в общия им смях, който доминира над накърнената в минналото цялост в индивидуалната изграденост на героинята. Частта започва да изпълнява ролята на цялост и това е важното, за да покаже, че процесът е твърде сложен.
Тук вече спомените са от друго естество - те са живи, защото влюбените са в актуалния миг на взимността, израстваща до интимност чрез духа на съпреживяването.
Буйната сила на бляновете вече се укротява, защото партньорът познава процеса, съдържащ както мечтите, така и запазената свенливост
на наранената душа на партньорката.
Кулминация на творбата е разкриването на способността на партньора да удържа любовта като взаимна по линията на своята щедра всеотдайност, даряваща с безкрайна радост.
Казаното е достатъчно, за да направим извода, че в двете творби един и същ процес е анализиран по два различни начина, характерни и за опита на авторите. В "Просто ми липсваш!" читателят има възможността да съпреживее с автора на творбата мъката обагряща цялостта. В "Тази радост е безкрайна" става възможно да се види как постигнатата цялосст между двамата става инструмант за локализиране на болката, а това е тържество на любовта.