Няма нищо, което времето да не е погълнало или унищожило
Ж.Ж Русо
...................................................................................................................
Една жена се огледа за минаващи коли и бързо пресече улицата. Куче с проскубана козина мина покрай нея и се скри. Тя видя табела, на която пишеше улица ''Лъчиста'. Усмихна се и ускори крачки. Тази улица търсеше. Тротоарът беше мокър и блестеше на сутрешното слънце. Сред детски викове отнякъде се чу подрънкване на звънче и тя видя количка на сладоледаджия. На шапката му имаше няколко разноцветни лентички. Страшно й се прииска да си купи сладолед. Приближи се към него и се загледа в стъклото на количката. Вътре имаше няколко купички сладолед, но очевидно другите видове бяха свършили и във всички имаше един и същ, яркочервен на цвят. Тя нетърпеливо подаде на продавача шепа стотинки. Около устата му се появиха добродушни тръпчинки и той поклати отрицателно глава. Не искаше пари. Тя повдигна рамене и взе сладоледа. Тръгна по улицата и зарови език в студената смес. Някъде покрай нея отново се чу звук от звънчета и количката със сладолед вече я задминаваше. На задната й седалка се тресеше надпис "скъпо ще ви излезе' и тя се засмя. Беше си взела фунийка сладолед толкова лесно. Стигна до място, където улицата се разклонява, поколеба се и после зави наляво. Опашката на кучето се мярна някъде зад нея. Насреща се зададе млада двойка. Мъжът носеше кесия с плодове, а жената беше с цветна рокля. Изглеждаха щастливи и жената ги загледа. Няколко минути след като се разминаха, срещу двойката се зададе друга жена, дебела и с голямо деколте. Мъжът впи жадно поглед в гърдите й, след това притисна пазарската чанта до себе си. Спомни си за дебелата им съседка, също с голямо деколте, и за нощта, прекарана с нея. Нещо лепнеше на пръстите му. Стана му неприятно и потърка ръце. Не трябваше да си купува сладолед от онзи проклет продавач. Помъчи се да изтрие с палец едната си ръка, но наклони торбата. Една ябълка се претъркули от нея. Той започна да се навежда и докато се навеждаше, получи остри боли в кръстта. Когато се изправи, беше стар мъж и изнемощял се облегна на жена си. Погледна я с благодарност, а след това изведнъж се разплака. След още няколко крачки започна да се стопява постепенно и накрая изчезна. Жената вече крачеше сама, облечена в черно. Тя не плачеше за него. Скоро стигна до стар мъж, който протегна ръце към нея и я прегърна. Попита я защо беше стояла с другия толкова много години, а тя не беше сигурна. 'От солидарност', каза. Повървяха няколко крачки и скоро и другия мъж се стопи. Жената продължи сама, сълзите й капеха, а от тях тротоарът блестеше на слънцето. Постепенно се разпръсна като лека мъгла, а траурната й забрадка се закачи на клона на близкото дърво.
Жената, която ги беше видяла не разбра какво стана. Тя крачеше щастлива, а мислите й я следваха като лек воал. Скоро срещна момче с бледо лице и папка документи в ръка. Той крачеше напред със сериозно изражение, а тъмносините му очи съсредоточено гледаха пред себе си. Не я забеляза, тъй като мислеше за работата си. Мислеше и за това как все още не беше срещнал жена, която да обича. Искаше му се да е красива и по възможност добра. Както вървеше, духна силен вятър и разпиля листите му. Наведе се да ги вземе и когато се изправи, до него крачеше жена с високи токчета и красив черен камък на шията. Той я погледна и почувства че я обича. Един лист беше останал на земята. След известно време той разбра че го е забравил и пусна с нежелание ръката на жената с черния камък, за да го вземе. Когато се върна, беше с побеляло бакенбарди, а жената беше обвила ръцете си около врата на друг. Той се олюля, след миг колебание извади от джоба на палтото си пистолет и мълчаливо се прицели в главата си. Кръвта се разплиска по тротоара и когато го измиха с няколко кофи вода, той блестеше на слънцето. Жената продължаваше все така забързана по улицата и си мислеше за младежа. Може би беше млад гений- погледът му беше някак странно отнесен. Тя дълбаеше фунийката. Скоро видя две малки момиченца, които ядяха същия яркочервен сладолед. Погледна ги и отново се усмихна. Едното момиче беше с кафява, а другото със сламеноруса коса, бяха хванати за ръка, а бузите им грееха със здрав вид. Двете стигнаха до една къща в края на улицата, и в момента, в който натискаха бравата, вече бяха жени на средна възраст, все още с гъвкави тела, и се смееха. Бяха си обещали да са близки цял живот и бяха спазили думата си. Косите им бяха дълги до кръста и цветовете им се целуваха. В къщата спеше бившия съпруг на светлорусата, който беше взел къщата и децата й след развода. Двете пристъпиха тихо на пръсти, хванати за ръка. Едната носеше малка туба със себе си и разля вътре и около къщата. Бензинът се разля навсякъде и тротоарът блестеше красиво на слънцето. Жената продължи да върви и си мислеше как иска и тя да има малко момиче, чиято коса да плете на плитки. Тя загриза фунийката на сладоледа към върха. След малко видя млада жена с нежно бяло лице и две очи, които като две зелени мълнии я стрелнаха. Двете се разминаха, а тази с нежното лице се спря на ъгъла. Извади игла и я заби в кожата си, върху която като на пергамент прозираха тънки сини вени. Кучето с проскубана козина мина покрай нея, но тя не го забеляза. Докато забиваше спринцовката си, кожата й се вдлъбна, по вените й се появиха гнойни рани, а веждите й изгубиха формата си на амурени тетива и се очертаха с вулгарна линия тънък черен молив. Жартиерите й бяха разкопчани когато тя вдигна глава и непознат мъж се отдалечаваше от нея, а в ръка стискаше банкнотата, която й беше оставил. Тя усети спазъм в стомаха си, стана й лошо и се преви на две напред. Стомашните й сокове се изляха на тротоара и на другия ден той блестеше на слънцето.
Жената продължи своята разходка по продължението на улицата, видя много хора й се усмихваше на всички. Предстоеше й среща. Усещаше че сияе. Отнякъде чу звънчетата на сладоледаджията. Огледа се и видя млад мъж да си купува сладолед. Размина се с него. Той я погледна с възхищение и се усмихна, после захапа сладоледа си и известно време мислеше за нея. Тя не отвърна на усмивката му. Беше схрускала последното парче от фунийката- върху него имаше капка сладолед, чийто вкус й се стори ръждив. Тя се спря до една пейка. Докато сядаше, костите й започнаха да пукат, а по косата й запълзяха бели змии. Обърна се и видя до себе си старец с отпусната настрани глава. Нейният старец. Само тези мъртви очи не бяха негови, струваха й се чужди. Хора в бели престилки кръжаха около него, но тя знаеше че няма смисъл от тях. Стана и започна да върви. Приведената й фигура постепенно изчезна. От нея остана едно петно на тротоара, което блестеше на слънцето.