автор: sradev

Затворът се ражда мъничък
в кутийчица от кибрит
затвора се ражда крехкичък
почти като антрацит

Първо го криеш тайно
под мека възглавница скрит
после го носиш неявно
на двора, но той е сърдит

Отваряш прозорче мъничко
надничаш от него едва
виждаш далеко синичко:
прозорците стават два

Нещо те стряска отвън
строиш бързо нова стеничка
криеш се в своя сън
като в розово-синя паничка

ден след деня, стена след стена
в затвора самота събираш
на прозореца слагаш решетка една
нов прозорец не намираш

Пустотата запълваш с памук
огънят вече гасне
вътре е само "сега и тук"
а навън - слънце ясно

191103
Сладар