автор: Mojsei

На ХуЛиТе-рката "Лунна светлина"

Огря ме лунна светлина
и тиха радост в мен събуди,
че в призрачната й виделина
покълнаха желания луди.

И пак звучи невероятно,
когато твоята уста твърди,
че знае нещото приятно,
вълнуващо чувствителните ми гърди.

Подобно на милиони стихотворци,
говориш за омайните звезди,
съзирани от всичките прозорци,
а нашият да си е, както и преди.

Това посочваш за богатство
чрез нежна лунна светлина,
в която нашто братство
е плод на споделена добрина.